Павел Богданов: Можете много повече, отколкото подозирате
Ето че за пореден път един от успешно завършилите ни студенти доказва, че стига да имаш желанието да се преквалифицираш и да започнеш нещо ново, никога не е късно! Днес ще те запозная с Павел, който прави рязката промяна от корабоводене към програмиране. Как? Разбери в следващите редове.
Здравей, представи се пред читателите. Какво те привлече към програмирането и имаш ли любим програмен език?
Здрасти! Казвам се Павел, на 26 години съм, от град Варна. Завършил съм Военноморско училище със специалност „Корабоводене“, а сега се занимавам с test automation в Best place to work. Освен програмирането обичам да снимам, да свиря на китара и да пия пина колада на плажа.
Това, което ме привлече към програмирането, беше колко много нови кариерни възможности предлага изучаването му. Любимият ми език е Python, защото със своята простота и бързина на писане, той е идеален за експериментиране и визуализиране на нови идеи и концепции.
Защо избра Софтуерния университет, кои курсове си минал и каква беше атмосферата по време на обучението?
За първи път чух за СофтУни по време на това, което щеше да се окаже последният ми контракт на кораб. Вероятно сме били някъде край бреговете на Бразилия или Карибско море, когато старпомът (тогавашният ми ментор) ми разказа за негов колега, който е завършил програмата на СофтУни и за една година се е реализирал като успешен софтуерен разработчик. До тогава аз дори не си бях и представял, че нещо подобно е възможно. Винаги съм си мислил, че за да си програмист, трябва да си завършил някоя математическа гимназия, да си участвал в 10-15 олимпиади и накрая да си следвал бакалавър 4 години.
Веднага след като се върнах в България, проверих какви курсове мога да запиша и видях, че вече има започнал Python Basics и още след първите 10 минути от лекцията бях зарибен. Самата структура на курсовете, практическата насоченост и страстта, с която преподавателите обясняваха, ме накараха да остана в СофтУни и да продължа напред с обучението си като програмист.
А в каква форма се обучаваше и защо я предпочете?
Онлайн, защото не съм от София и това беше естественият избор за мен. Не съм усетил липса на контакт с преподавателите или другите курсисти, по-всяко време можех да задавам въпроси в sli.do, а за всеки курс се правеше обща фейсбук група, където си помагахме взаимно.
Какви са впечатленията ти от курсовете и лекторския ни състав?
Прекрасни. Силно грабващи от самото началото, лекторите запалват огън в теб, който не угасва дори и след края на курсовете и те кара да четеш, да се интересуваш, да експериментираш и да продължаваш да се развиваш.
Каква беше най-голямата трудност за теб по време на обучението?
Честно казано, чисто логистична. Тогава трябваше да пътувам 7 часа за изпитите в края на всеки курс и да се явя присъствено. Самите лектори преподаваха толкова разбираемо и с така добре преценено темпо, че нямах проблеми с материала.
Какви умения, освен по програмиране, успя да придобиеш в Софтуерния университет?
Подходът ми, когато съм изправен пред даден проблем. Докато преди той може да ми се е струвал прекалено голям и невъзможен за решение, сега го разделям на части и тези части на още по-малки части и така докато не се стигне до последователност от толкова прости стъпки, че всичко става възможно.
С какво ти помогна обучението в кариерното ти развитие?
За мен завързването на контакти с другите курсисти беше едно от най-полезните неща в Софтуни. Благодарение на един такъв контакт, намерих текущата си работа и с него вече сме не само състуденти, но и колеги. А с други все още поддържаме връзка и сме приятели, с които излизаме и си помагаме.
Отделно всеки един от отворените курсове които карах, се оказа полезен впоследствие, дори и тези които на пръв поглед нямаха общо с технологиите които използваме на работа. Човек никога не знае с какво ще се сблъска на работа, така че ако някой се колебае дали да кара някой курс бих му казал - колкото повече, толкова по-добре.
Как се виждаш след 5 години в професионален план?
Технологиите се менят толкова динамично, че дори след 1 година не мога да кажа с какво точно ще се занимавам. Това, което мога да кажа е, че обичам работата си и не бих я заменил за нищо на света. Единствено се надявам писането на код да не намалее и хората, с които работя, да са все още до мен.
И накрая - какво ще посъветваш всички бъдещи курсисти, на които им предстои да започнат обучение в Софтуерния университет?
Искам да се обърна специално към тези, които никога не са се занимавали или имали интерес в миналото към програмирането. Тези, които следват специалност или работят професия, която мразят, но продължават, защото си мислят, че е твърде късно за промяна. Не се страхувайте! Ако не сте сигурни, че това е за вас, поне пробвайте. Можете много повече, отколкото подозирате.
---
Не се колебай да се впуснеш в собственото си приключение и да навлезеш в света на програмирането. Кандидатствай за безплатния ни курс Programming Basics! Ако историята на Павел ти е допаднала и искаш да прочетеш историите на още наши курсисти, можеш да ги намериш в блога ни. А ако желаеш да споделиш своята SoftUni история, свържи се с нас на content@softuni.bg.