Why do people hate PHP - едно 20 минутно видео, в което се опитвам да обясня как се насажда подобно мнение у хората за РНР

Няма неочаквано поведение във функциите. Функциите са доста добре документирани и всички възможни случаи са описани.

Вашият случай го има също написан:

http://php.net/manual/en/function.htmlspecialchars.php

Какво връща функцията: Конвертирания стринг ИЛИ

If the input string contains an invalid code unit sequence within the given encoding an empty string will be returned, unless either the ENT_IGNORE or ENT_SUBSTITUTE flags are set.

И съответно решението на проблема е просто:

foreach ($matches[0] as $sentence) {
    echo htmlspecialchars($sentence, ENT_QUOTES | ENT_SUBSTITUTE) . "<br/>";
}

Това ще изпиша някакъв странен символ на мястото на smart quote-а. ENT_IGNORE ще го премахне и ще изпише Isnt.

За да ползваш РНР правилно, трябва да си го научил. Съществената разлика между .NET платформата и РНР сам по себе си като фреймуърк е, че първото не ти позволява всякакви начини да се застреляш в крака, освен ако експлицитно не си го поискаш, докато в РНР това е по презумпция наложащо и експлицитно трябва да се защитиш от тези случаи, като се научиш как да работиш с езика.

В крайна сметка от повече от петилетка никой сериозен производител не използва РНР без абстракция. Винаги има някакъв много солиден набор от абстрактнати неща под апликейшън лейъра. Никъде няма да видите htmlspecialchars($string, ENT_SMTH | ENT_SMTHELSE | ENT_SMTHSMTHELSE, 'UTF-8'); Най-вероятно това ще е добре затворено във функции, които се казват Escape::charIgnore(), Escape::charPreserve() и т.н. и т.н.

Това не е проблем на езика, а е съвсем нормална еволюция на програмирането. Както и никой не използва C# без .NET (което еп рактически почти невъзможно). Представяте ли си да имате само компилатора и набор от базови функции? И сега да сетъпнете един уеб сайт на C#? Дори и да успеете да подкарате кода да върви под WEB, ще срещнете абсолютно същите трудности, каквито и тук. С рендирането на HTML, с ескейпването на аутпут. Но хората са го помислили и шипват заедно с езика и цяла една работна рамка, която знае че когато между HTML тагове вкараш променлива, тя трябва да бъде ескейпната по определени условия.

Това е така и с PHP Frameworks. Грешката на учебвната програма е, че първо ни запозна с нещата, които се случват на магия и после ни впусна в среда, в която магията я няма и трябва да намерим как става.

Трябваше да е обратното. Реално за да работиш с абстракциите, които някакъв API ти дава, е хубаво да знаеш как работят те отдолу. Т.е. да си видял някакъв много суров начин на правене на нещата, както в момента го правите с РНР и там някъде да ви щракне лампата "абе тук не може ли да си измисля някакъв механизъм който сам да свързва два файла - PHP и HTML без ръчно да пиша инклуд навсякъде?", "хм, няма ли как да си напиша една фнукцийка която да се аплайва върху всеки стринг, който изведа със short-echo в HTML-a?", "трябва ли ми въбоще addslashes за да вкарвам ескейпнати стрингове в базата, или мога да кажа на драйвъра че това е query, а не query string?" и хиляди други неща, които е хубаво сам човек да се сети, преди да се впусне в среда, в която друг вече ги е измислил и му ги е дал наготово.

На конкретния въпрос кога да се ескейпва нещо, краткият отговор е - когато ти потрябва ескейпнато. Мутирането на данните по дефиниция от самото начало не е добра идея, дори и да не става въпрос за ескейпване.

По-дългият отговор е, че най-добре е да се използва някакъв вид темплейтинг, в който РНР е наясно, че това е темплейт файл, в него нямаш никаква логика, само цикли и ифове, а всяко <?= $var; ?> е ескейпнато. Обикновено за това нещо се ползват темплейт енджини, в които примерно не се отварят въобще РНР тагове за да се дисплейне променлива, а се пишат плейсхолдъри.

От страницата с логиката, подаваш на темплейта някакви променливи примерно:

$this->template->name = $_POST['name'];

$this->template->age = $_GET['age'];

В темплейта си написал

<p> {{$name}} </p>

<b> {{$age}}</b>

Когато дойде време да се рендира този темплейт, минава някакъв твой къстъм парсър и почва да чете, като срещне две къдравки скобки и синтаксис за променлива вътре, намира тази променлива, котяо да кажем е пратена на темплейт обекта и той може да я достъпва с $this и казва, "ахаа, тук се принтира в темплейта, чакай да ескейпна" и замества {{$name}} с <?= htmlspecialchars($this->name); ?> например