Здравейте!
Споделям си решението на задачата с молба за критика (позитивна/негативна) от страна на по-опитните :)
http://pastebin.com/YHLchwkz
Целта ми беше главно да избегна използването на константи (което виждам масово).
Възможно ли е да заместя всичките dummy_* с една променлива но някакъв друг вид при такива проверки?
Благодаря!
Здравей!
Не знам какви са константите, за които говориш, обясни ми. Ето моето решение http://pastebin.com/wYg33Tk1. Аз съм го решила пак с променливи като теб, но ги декларирам само в блоковете, в които ми трябват, т.е. те имат много малък scope, докато при теб имат scope = целия main. Ръководех се от подсказката в условието да използваме try catch конструкцията, но понеже не съм много наясно как работи, видях, че ако просто оставя catch блоковете празни, програмат продължава напред. Освен това съм ползвала bool променлива, с която да принтирам изхода накрая. А с помощта на асистентката на упражненията днес разбрах как да събера в един стринг изхода от всеки try/catch. Иначе ми се струва, че и твоето решение е добро, но нека някой по-опитен да се изкаже.
http://pastebin.com/f9FTK5rH Ето го моито решение декларираме си един бигинтиджър и отдолу с едно методче си чекваме в кое влиза. После просто си принтира резултата от метода :)
А ако някой реши да крашне програмата нарочно със вход извън диапазона на BigInteger и други с фиксиран размер какво правим? Според мен заради това се иска да се ползва Try/Catch - да сме сигурни че няма да има "непредвидени" резултати.
Доста трудно ще излезеш от диапазонана на BigInteger(мисля, че е невъзножно, но имам 0.01% съмнение)... Това: "99999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999999" работи! Със сигурност са над 200 цифри.
Ето го и моето решение: http://pastebin.com/2KDnmLdr
Алтернативно решение:
http://pastebin.com/2UyjVjCz
Поздрави!
Здравейте.
И аз имам проблем с тази задача. Като я пусна в Джъдж всичките ми контролни тестове минават, но след това само два от останалите и не мога да разбера къде е проблема. Ще оценя всякакви предложения, къде може да е проблема.
Благодаря предварително.
Мисля, че по условие не трябва да използваш ulong. Може би там е проблемът. При вход от диапазона на ulong трябва да ти върне отговор "N can't fit in any type", а при теб най-вероятно не е така.
Частта с ulong е в коментар и не би трябвало да влияе, а и сега пробвах без него все пак и няма промяна.
Ето Ви малко по-различно решение. Дано Ви помогне в по-следващите задачи!
Наистина се нуждая от помощ!!Дава ми 71/100!!
using System;
using System.Collections.Generic;
using System.Linq;
using System.Text;
using System.Threading.Tasks;
namespace DiffIntegers
{
class Program
{
static void Main(string[] args)
{
string input = Console.ReadLine();
try
{
long number = int.Parse(input);
List<string> types = new List<string>();
if (number >= sbyte.MinValue && number <= sbyte.MaxValue)
{
types.Add("sbyte");
}
if (number >= byte.MinValue && number <= byte.MaxValue)
{
types.Add("byte");
}
if (number >= short.MinValue && number <= short.MaxValue)
{
types.Add("short");
}
if (number >= ushort.MinValue && number <= ushort.MaxValue)
{
types.Add("ushort");
}
if (number >= int.MinValue && number <= int.MaxValue)
{
types.Add("int");
}
if (number >= uint.MinValue && number <= uint.MaxValue)
{
types.Add("uint");
}
if (number >= long.MinValue && number <= long.MaxValue)
{
types.Add("long");
}
Console.WriteLine("{0} can fit in: ", number);
for (int i = 0; i < types.Count; i++)
{
Console.WriteLine("* {0} ", types[i]);
}
}
catch (OverflowException)
{
Console.WriteLine("{0} can't fit in any type ", input);
}
}
}
}
Привет. Пробвай да пазиш резултата в BigInteger или long. Можеш и без try catch понеже ако не влезе в никой if ще влезе в else-а.
Здравей,
Грешката би трябвало да е от тук.
long number = int.Parse(input);
Замени int.Parse със float.Parse. В момента числа по-големи от int не минават.
Привет!
Първо, парсването на въвежданата цифра не е окей, както е споменато вече. Тип long го парсваш към int и няма как да събере цялото входно число в променливата.
Не съм на личния лаптоп и не мога да ти дам линк към pastebin, но най-общо, ползвай следното, за улеснение и за да си сигурен, че входа би се събрал във всяка една променлива:
using System;
using System.Numerics;
...
BigInteger input = BigInteger.Parse(Console.ReadLine());
....
Ето го и моето, според Judge несполучливо решение - 71 / 100.
Не претендирам за гениалност, та моля проявете снизхождение.
Ще съм благодарен да съдействате да разбера къде бъркам. :)
edit: Докато го написах този пост и ми хрумна защо - обръщам string-а в int, а някой от тестовете вероятно дава по-голямо от int число и връща Exception, а не Long, който би го покрил.
Съответно смених преобразуването към int с long n = Convert.ToInt64(input); така че да хвана този тънък момент, който изглежда не беше Exception, и съм 100/100 :)
Ще отговоря точка по точка това което (мисля че) знам:
1. Константите - може би грешно ги наричам така но са си такива :) Става дума за числата в изрази от рода на "x = a +4", " x == 5" и подобни - 4 и 5 са константи в случая. Тях не можем да променяме в хода на изпълнение на програмата. Вярно че за тях автоматично при компилиране май се заделя минималното нужно място, но така или иначе за една константа с размер INT се заделя толкова колкото и за променлива INT. В много решения видях че хората правят сравнение дали въведеното число е между двете граници на конкретния тип: if(num >= -2,147,483,648 && num <= 2,147,483,647) - едно, че пада голям copy/paste, второ - паметта която споменах задължително се заделя. (не съм на 100% сигурен. Ако беше асемблер тогава съм по-уверен) и трето че VisualStudio може да не открие някои грешки.
2. В конкретният случай мисля че дали ще декларирам променливите в началото или, както ти си направила, непосредствено преди употребата им - няма значение понеже е 100% сигурно че ще се използват.
2.1 Предполагам ако имам повече такива проверки би било добре да ги слога в няколко if/else един в друг - първо проверявам long: ако върне false излизам, ако ли не продължавам с двата int-a, после, евентуално, с двата short и т.н.
3. Това какво имаш в Catch е това което искаш да се случи ако програмта върне exception от типа посочен след Catch - грешно форматиран стринг при Parse примерно, делене на нула и т.н. Само Exception мисля че обединява всички типове exceptions.
4. Отново по тема памет - string-овете са immutable което ще рече че всеки път когато променяш съдържанието на стринг, ти заделяш нов участък от паметта за обновения текст и насочваш string-променливата към нея - с други думи ако имаш входно число с размер long, при всяко добавяне на ред към message, ти ще заделяш все повече и повече памет оставяйки в паметта старото съдържание неизползваемо (тук някой да ме светне как ще действа Garbage collector-а, моля, ако изобщо играе роля в случая :) )
И аз така:
1. Това ли се имало предвид, ясно. Няма смисъл да се изписва самата стойност, може просто да се използва int.MinValue() и int.MaxValue().
2. Не е така. В презентацията към тези упражнения се казва да се опитваме да декларираме променливата непосредствено преди да я използваме (слайдове 45, 46), даже имаше упражнения за това в Lab-a (refactor-ите).
2.1 Твърде много вложени условия ще станат и няма смисъл. А и условията не са изключващите се. Може да влиза в няколко случая едновременно. Последователни if-ове, както си го направил, е по-правилно.
4. Да, така е. Чета онлайн, че е по-добре да се използва StringBuilder. Ще го разгледам. Благодаря!
Поздрави!
В отговор на 2 + 2.1 :)
Няма изключващи се но неизпълнението на проверка за тип long прави безсмислени останалите проверки, което при последователни if-ве ... ами няма смисъл вече да проверяваш и променливите излишно се инициализират една след друга. Аз и за това съм ги извел в началото защото така или иначе се случват и си разделям програмата на няколко части: Инициализация на данни, Изчисления и Представяне на резултат. Ако едно число е от дефиниционната област на byte/sbyte/... то със сигурност ще бъде и от тази на long защото първата е подмножество на втората. Като да проверяваш къде живее човек - няма смисъл да почваш къща по къща ако може изобщо да не е от този град :)
Колкото до точка 1: не казвам задължително че директното копиране на стойностите е грешно, но със min/max или tryParse се освобождаваш от нуждата за проверка на стойността че даже може никога да не научиш каква е и пак да си работиш нормално.
4. Според мен за конкретната цел е по-лесно директно да се изписва всеки положителен резултат.
Сега като гледах твоя код ми хрумна и още нещо което аз бих направил (просто лично предпочитание):
ако дам начална стойност на canFit = true после мога да изместя редовете с него от try в catch и да му задавам стойност canFit= canFit & false; така първо давам по-нагледен смисъл на catch блоковете и второ в повечето случай спестявам на програмата няколко изпълнения на код.