Здравей,

Обикновено началото на началото е... учудващо, началото :) От къде са се появили компютрите, на какъв принцип са работели, какви са били първите програми и че всъщност логически те не се различават от съвременните такива.

Обикновено, това че си на 30 не е фактор. В нашия випуск имаше и хора на повече години, на които им правя евала за огромния прогрес. Всичко е въпрос на лична мотивация и начин да определяш приоритетите си. Програмирането освен занаят е преди всичко и наука, която движи занаята. И като всяка такава, няма shortcut за изучаването си, т.е. ще трябва да приемеш факта, че през целия жизнен цикъл на професионалния програмист го има непрестанното учене, т.е. няма момент, в който си научил сет от неща и просто ги ползваш в продължение на 20 години.

Ако се увличаш в такъв тип приложения, просто не спирай да го правиш, докато реализацията не стигне идеята. Обикновено началният тласък изисква много време. Има една забавна статия по случая, която колкото и комично да звучи, е всъщност самата истина - http://code.tutsplus.com/articles/the-11-phases-of-a-web-developers-career-as-illustrated-by-memes--net-30840

Ще трябва, разбира се, в процеса на работа да прецениш кои са ти слабите качества. Да речем има хора, които примерно последните 10 години не им се е налагало да решават по-сложни логически проблеми и този тип мислене някак си е бил потискан, та им е трудно да направят връзката между 2 и 2. Други пък им е трудно да мислят в обекти и да си представят нещата обектно, съответно им куца т.нар ООП. Ако откриеш дали имаш и кои са твоите слаби страни, почни да развиваш тях, като си съставяш редица проблеми от такъв тип.

Но както казах, най-големите фактори са мотивацията и това да подредиш приоритетите си. Докато, например, на мен може да ми е по-лесно цял ден да стоя и да програмирам, защото нямам друго на главата, ти например може да имаш редица задължения свързани с работата и семейството, които да те откъсват от това. Трябва да успееш така да ги подредиш, че да имаш една солидна част от денонощието за учене и писане на програми. Ако наистина толкова много се увличаш, колкото казваш, то съм убеден, че ще успееш да намериш това време.

Успех и попътен вятър!

Здравейте, аз съм на 29 в момента и започнах с основи на програмирането от Юни месец, абсолютно нищо не съм разбирал от програмиране преди това. Даже сега напусна работа за да мога да уча по-интензивно, надявам се след максимум една година да мога да си намеря работа, защото искам да започна ново начало, готов съм да работя за мног омалко малко пари, стига да ме търпят някъде. А и ти как го каза 30, все едно каза 50,60 ! Все пак сме на 30, не сме на 60, нали така?!?! :) Поздрави и успех

Като прочетох заглавието, реших, че ще видя нещо от рода на примерно 70-годишен човек, който иска да се занимава с това. :D Аз също съм на 30. Имам две висши образования - едното икономическо, а другото фотографско и се записах този месец на курса за QA. И двете ми образования нямат нищо общо едно с друго, нито пък с IT сферата, но предвид голямото търсене на кадри и интереса ми, вярвам, че ще успея. Да, QA вероятно е по-леко от самото програмиране, но аз вярвам, че с желание и мотивация човек може да стигне наистина далеч. А и не трябва да спираш да търсиш, докато не намериш твоето си нещо. И дори когато го намериш, независимо от възрастта, не трябва да спираш да се развиваш. Страхотно се радвам, че СофтУни предоставя такива възможности за учене и развитие, при това много от курсовете са безплатни. Това е истинско богатство, защото образованието и уменията никой не може да ти отнеме, а те ти дават възможност да вървиш напред. А като се има предвид, че това са умения, които в момента изключително много се търсят и ценят, мога да кажа само "Евала!" и "Благодаря!" на СофтУни. :) 

Успех!

В 21 век сме, светът се развива непрекъснато, професии се появяват и изчезват. Най-нормалното нещо на света е човек да си смени професията, когато реалностите го изискват или просто е открил нещо ново, което му е интересно. Да речем, че съм чертожник в строителна фирма. Казвали са ми, че с напредъка на софтуера, тази професия почти била изчезнала. И какво, да седя и да се вайкам, че вече няма работа за чертожници?

Баща ми за пръв път на 38 стъпи на кораб като моряк, на най-ниско ниво. На 50 беше капитан. И далеч не е изключение. Със старание и желание човек може постигне много, дори да не е започнал още на 19.

Аз също съм на 29. Мозъкът ни все още работи както трябва. И ако се поддържа качествено, има още дълго да работи. Сигурно половината студенти в СофтУни са хора като нас, с по едно висше, работили нещо друго и търсещи преквалификация. А по цял свят много хора се преквалифицират към софтуерния бранш. Просто има търсене.Така че изобщо не смятам, че си стар. Виж, с времето може би ще ти е трудно, предвид семейните ангажименти. По-трудно можеш да си позволиш да напуснеш работа и да се отдадеш изцяло на програмирането. Може би отделяйки по-малко време, ще ти отнеме по-дълъг период да усвоиш материята. Но е напълно възможно, ако имаш желание.

Успех!

Началото, за което питаш  е от самото начало! Много е важно да имаш стабилна основа, на която да стъпиш и да продължиш напред! 

И аз имам две деца, а на години съм на повече от теб и също, като теб работя! 

В момента съм второ ниво, което по новата програма е "Back-end".

Много е важно да знаеш какво искаш и колко е важно за теб! 

Какво според мен е важно да знаеш?

1. Да вярваш в това, което правиш!

2. Жената до теб също да вярва в това, което правиш ти! Много е важно да имаш нейната подкрепа и разбиране! Ще имаш много чести разговори за времето, което отделяш на нея и децата, което захванеш ли се - няма да ти стига за нищо! В един момент се свиква!

3. Безсънни нощи - в момента, в който всички заспят си на компютъра докато можеш да издържиш!

4. Много е важна дисциплината! Седнеш ли на компютъра - сядаш, за да решаваш задачи или да гледаш лекции! За всичко, което забележиш, че те разсейва си поставяш правила!

Давам ти пример - facebook, email и т.н. забележиш ли, че те разсейват си поставяш правило да ги ползваш в точно определено време и да му отделяш максимум " Х" време за тях.

Забравяш за всякакъв личен живот - пиене, кръчми или каквито и да е било забавления! Проблем ли е за теб? Много колеги от работата ми, след работа мислят само за пиене, а в същото време се оплакват, но нищо не правят за да си променят живота! Нищичко не правят, за да се развиват или образоват!

5. Борба е и то голяма! Знаейки, че нямаш много свободно време, някакси човек го ползва по-пълноценно. Не отлага за следващия ден!

Най-голямата ти борба ще е с времето! Няма да забравя, когато СофтУни се местеше в новата си сграда - малкия влезна в болницата заедно с майката. След работа търчах да взема големия от детската градина, а някои от вечерите ходех до болницата и в същото време гледах да уча, когато заспи!

Решиш ли да учиш - няма да си единствения с две деца, с житейските проблеми или да си "Най-стария програмист"! Винаги ще има хора, които ще искат да променят нещо в своя живот и да се борят за своята мечта! Да се занимават, с това което им е на сърцето!

Ще се бориш ли? Аз се боря и докато мога ще се боря! 

Дали ще успея? Не знам - надявам се, но знам, че ако не опитам и не положа усилия - със сигурност няма да успея!